web | Правото да се разочароваш
Денят завършва - оживен и зноен...
И влюбени къде ли не сноват.
Във пощата съм. Зъл и неспокоен.
Кога най-после ще ме позоват?
И ето. Пред кабината съм. Мила!
О, този смъртоносен, бавен час.
У мене не остана вече сила,
но в миг ме съживява твоят глас.
Италия - далечна и красива.
Не съм я виждал и насън дори.
Но ти си там. Усмихната и жива.
Сълзата на окото ти гори.
И почвам пак мъчително да сричам
запомнените няколко слова.
Но ти разбираш колко те обичам -
не трябват всички думи за това.
Любима моя! Много време вече
раздялата и двама ни гнети.
Нима ще бъдеш все така далече
и никога не ще пристигнеш ти?
Не тежката решетка на затвора -
желязната завеса ни дели.
Всевластните и затлъстели хора
за теб, за мен какво ли ги боли?
Лаура моя, тъжен съм, но вярвам
и в чакане умирам ден след ден.
Понякога със себе си се скарвам,
съмнението щом ме хване в плен.
Ще дойде ден. Ще бъдеш ти при мене.
Това го знам. Но се страхувам аз,
че всички чувства стават уморени,
че всяко нещо иска своя час.
1955
© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.
Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство
и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.