web | Правото да се разочароваш
Старостта - каква проницаемост!
Спомените,
изяснени и съвместими,
сами се превръщат в поезия.
Но чувствата
нямат добро мнение за изкуството.
То си дебне своя цел -
те са неприкосновени.
Не могат да се прехвърлят другиму!
Старостта - по-разнообразна
и от географията -
Всичко намира своето предназначение:
Лаура,
бях пристанище, гара, летище,
за да чакам
неизвестното твое приземяване.
Виках „Стоп!" на всички
движещи се тела и сезони,
за да скокнеш из тях
и се прегърнем...
Сега всичко е неосъществимо,
но така необходимо.
Сега старостта ни не е изчерпана.
Онова, което сме считали само любов,
ни е предпазвало от срещи
и е осуетило
нашето самоунищожение.
Благославям живота
за всичко изпитано,
свързано с твоето дихание.
1986
© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.
Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство
и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.