* * *

web | И огънят си спомни за искрата

На централна гара,
в центъра на закусвалнята,
пияните железничари
пият двайстата си бира...
Случайните момчета
пак
ухажват Диди,
хубавата Диди от бюфета,
надигат стъклените си фанфари,
възторжено тръбят
и пак пред касата се бъркат за стотинки...
В края на работното време,
в безкрая на работното време
часовникът стои разкрачен
върху табела "ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО!"
Но стиснал в шепата цигара,
издухва в пазвата си пушек
един каскет - отчаян и помътен -
след празничния труд облагородяващ...
Дежурният милиционер не пие -
служба!
Вдига рамене, решително отказва да целуне Диди
и шишето...

Др. Йончо Вълов Йончев
се е загубил пак -
да се яви веднага при диспечера...

Неуспелите актьори
стават диктори,
преуспелите простаци
са диктатори.
и динозаврите са същото -
част от вселенската мутация - Човечество...

Голяма работа!

Отвън във чистата чиния на луната
огризките от кучешката радост
фосфоресцират вече...

Заведението трябва да се помете, другари!
Ако обичате!

Ескалаторите разпиляват всички...
И всеки може да се движи -
надолу - към небесните блюда,
нагоре - към звънеца на живота.

 

 

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.