* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Когато приятелите - пияните ми ангели запеят
в хор - най-после като хора -
и старото пиано
                                   приклекне като кон
                                   в краката на триструнната китара,
когато цвили
                 празнуващия бар,
       а домоседите отчаяно заплачат зад стената,
разбирам:
Страшно ни се иска
да умрем
безсмислено...
Като духът
               в шишето - огромен,
                                   сгънат,
                                   огорчен,
като слепи рицари,
сразени в извънтурнирните сражения,
като каторжници,
                             пречукали пазача,
да не скача
                 повече върху гърдите им...
Защо, по дяволите,
всеки ден се самоубиват моите приятели?
Деветият - Полковника,
неотбил военната си служба - редник в телевизията,
е личния авиатор
                              на протеста ми
в безпаметния полет
                                   към паралича,
торпила в марша към покоя, забита
                                                       в корпуса на яростта!
Защо лъжата му посочихте за хляб?
Защо сте му развързали ръцете,
                                   а парцала на живота - пляс!
                                   в устата му стои натикан...
Не чувате ли как мучи с изблещени очи алкохолика?
Какъв огромен паметник
                     сред провинциалния площад на лудостта!
Какъв разклатен във нощта фенер
               над уличната измет неизменна!
Какъв Полковник! - адютант на мъртвите, вечерящи
                                                                            с трохи,
вода да подаде, додето си наместват костите - да им
                                                                      посвети!
...Земята е жена пияна, седнала във уличното кошче
                                                                   за боклук,
ридаеща под светофара на звездите...
Ще светне, обещават те, ще светне зелена светлина,
ала не светва.
Къде са моите приятели - гадатели на гадостта,
                                                                      архангели
на доброволни начала - да я повдигнат
до седмото небе,
където е дома й?...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.