БЯС

web | И огънят си спомни за искрата

От моя вой не паднаха звезди.
От моя лай керваните не спряха.
Пролях кръвта си в лунните бразди,
където млечните стада пасяха...

Защо ми е все този верен нюх?
Овцете или глутниците мразя?
Което трябваше да чуя - чух!
Което трябва да се пази - пазя!

...А още чаткат моите зъби.
И с моя поглед се смразяват още.
Живее този, който ме преби -
в небето светят стъпките му нощем.

Но аз от бяса си не се отучих -
ще докърви и вярата у мен...
Бездарно е да си овчарско куче.
Жестоко е от вълк да си спасен.

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.