* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Аз съм свидетелят
на есенното тържество,
на паниката между дървесата.
Аз съм
обвинителят,
и подсъдимият,
и още:
аз съм палача!

Край... С многоточие - врабци.

Най-после
зелените ми сънища окапаха,
окапаха
и почна черно -
бялото бълнуване.

Край!

Безкрайните воали на мъглата
падат...
И шепота на локвите приижда.
Младежки побелялата глава на вятъра
заканително ми се покланя вече...
Край!

Сезон - архив,
абсурден филиал
на още по-абсурдна филмотека.
киносалон с балтон.
с хобот от пара.
И влага, и висулки лед...
Изчезнала стена отляво
и стъклена луна лукава
от млечен мрак
и хладен мрамор...

Край.

Отново ще си спомним думите,
изречени във грохота
на пролетта.
Отново ще си грабнем шапките
забравени,
когато се забравяхме от крясъци,
когато ругаехме възторжено небето
и когато
потъвахме в зелените вълни на любовта.

Събличахме
натрупания гняв
и го захвърляхме на пясъка
и се прегръщахме и падахме,
и падахме,
и падахме,
и падахме...

Край.

Къде сте, братя охлюви,
къде са слюнките,
с които ви заплюхме -
плюйте ни!
Къде сте, костенурки мили -
дайте ни подслон
под вашата несигурна черупка!
Обвийте ни с коприната,
с която сте обвити,
какавиди!
Жени презрени - отмъстете ни -
снесете ни
като кукувици
в часовниците на стените,
където
цъкат мъртвите яйца на времето!

Дърво замислено,
птицегадателю,
глупако,
пусни ни в порите на твоята
гниеща кора!
...Край.

Има ли врабци все още?
О, подли отпечатъци
в жестокия сън на лъжата -
санскритски надпис на смъртта -
подпис
в архиви на големите предателства!
Край!
Край!
Край!
Край - без многоточие.
Без -
        мълвие!
Без -
        смъртие!
Без -
        подобие!
Без-
        съмнение!
Без -
        церемонно!
Край.

Но идват други птици...
И в процепа на хоризонта
аз виждам
                        нови хоризонти,
и още по-нататък виждам
клюнът на щъркела червен,
който ме е донесъл,
и нарекъл,
и обрекъл
да бъда стон в утробата на мрака.
Братя...

 

 

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.