* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Тогава
дълго лято пих от слънцето
и чаках есента
да си починат сетивата ми.
Сега
е нова есен.
Напуканият път
се мята като гущер
във очите.
Клепачите ми тръпнат от умората
на хълмове и залези.
И не разбирам
как не изтекоха зениците
от пиките на злите върхове.
И как сърцето ми остана цяло
след толкова любов
и думи тежки.

Вървя по стария напукан път.
И викам лятото.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004