* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Сияеше в прозореца луна,
когато те обичах.
И чакаше смъртта над нас,
когато те обичах.

В престилката броеше дни.
С жест тъмен и магичен
остави кана жълт пелин
с три капки от лютиче.

А ти прошепна: Престани.
И просто ме отвлече.
И се издигаха вълни
издън самата вечност.

И като гребен на вълна
се срина моя вопъл.
И мигом се стопи луната
във твоя образ топъл.

Строши се каната пелин
и като дим изтече
в душите ни от плът и дим,
по раменете млечни.

Ще питам своя ангел плах
(от теб така различен):
Защо тогава не умрях,
когато те обичах?

 

 

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004