* * *

web | Луната, вятърът и любовта

На Елисавета Багряна

Растат в градината три жълти стръка.
А моят мил е хубав като мъка.

Висят войни върху деца и клони.
А аз от себе си не го прогоних.

Удари суша, къщата пропадна.
А моят мил е като глътка хладна.

Морето се качи със десет педи.
Очите му са златни и ме гледат.

Луната снощи в куха кост изтече.
Как чувам стъпките му отдалече.

Година, ден ли, колко е валяло -
живея - капка в неговото тяло.

Живея - жива в земната утроба,
пръстта ме пие, до кръст във гроба,

отместих камък, милият приседна.
В ръката му - ръката ми последна.

 

 

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004