* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Пада последната нощ.
Огън и устни.
Син си ми, брат си ми, мъж -
как да те пусна!

Как да те дам на съня
и на земята!
Пътят протяга трион.
Съска зората.

Рони звездата перо.
Мокро възглаве.
Мога ли - твое ребро -
да те оставя?

Може ли въздухът там
тъй да те диша,
слънчице мое, поляна,
камъче рижо?

Сипе се, сипе се глас
в раните пресни:
- Хайде да паднем във нас
и да изчезнем!

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004