* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Нощес пристига старата, оная.
- Кажи, защо си предизвикваш края?

- Аз предизвиквам сенките - й рекох. -
Ще ми изплашиш гълъба. Полека.

- В часовника ти пясъкът изтича.
- Е, обърни го - казах аз. -
Ако обичаш.

- Стъклото е пробито вече - ето.
Ще се изсипе пясъкът в небето.

- Дано - й рекох. Гълъбът изпърха
и сгъна мрака като бяла кърпа.

- И хлябът е изсъхнал във
ръката ти.
Събрала си май повечко проклятия.

- Яде го гълъбът. И тебе ще
нахраня -
усмихнах се и я поканих.

- Сърцето ти - хитрува тя -
примряло е.
- То е на гълъба - отвърнах, -
цялото.

И тя си тръгна твърде огорчена.
Но кой в нощта, но кой в нощта
изстена!

 

 

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004