НОЩЕМ

web | Луната, вятърът и любовта

В памет на Андрей Германов

Тихо е, тихо е, тихо
в кръглия дом на нощта.
Сигурно сте ме извикали
да ви запаля свещта.

Сигурно са ме запалили
просто - да се стопя.
Четири капки коралови,
пръст, и очи под пръстта.

Но в тишината безветра,
в бавния съд на нощта
моето пламъче светнало
леко пробива пръстта.

Сигурно - да дочетете
своя невидим живот,
да очертае предметите
точното мое око.

Сигурно - за да ви имам
още и винаги аз,
да съм спокойната рима
и в неподкупния пласт.

Да разгадая лицата ви
с тайните ваши неща
сигурно са ме изпратили
аз да запаля свещта.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004