* * *

web | Луната, вятърът и любовта

На Светлозар Жеков

Някой ще дойде накрая...
Мокри коси.
"Бързах през ада. И рая
в дъжд прекосих.

Колко си стара - ще каже. -
Но те открих.
Колко си млада - ще кажe. -
Цялата - стих.

Хайде." И вземам любовно
белия шал,
чашата змийска отрова,
милата кал.

"Вчера не беше ли празник?"
"Празник? Нощес...
Ти ме дочака - ще каже. -
Слава и чест."

О, как мирише небето -
като пръстта.
Колко е топло сърцето,
нежна - плътта.

Кой e прогризал безкрая?
Някакъв кърт?
Някой... И аз ще позная
своята смърт.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004