* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Как над пръстта се носеха лицата ми,
размятаха ги вятърът, дъждът,
изсъхваха под ноктите на лятото,
стопиха се, а още ме болят.

И още бродят някъде през тръните,
по урвите, под бялата луна.
По каменните и космати гърбици
като издухани листа звънят.

Не можех да им задържа очите,
ни устните, не можех и потта.
И как разбирам този стон у всички -
къде, лицата ни, къде летят?

Къде остават нашите усмивки,
сълзите ни и онзи израз-страх,
и чупката на челото: "Обичам те"?
Нима са прах, наистина ли - прах?

И колко е утеха, ако знаем,
че ще се върнат и съединят
в единствен миг, в единствен образ траен -
във маската последна на съня.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004