* * *
web | Луната, вятърът и любовта
И в тоя час, когато вечерта
обувките си на брега събува
и мекият й гръб се очертава,
аз сякаш се разтапям и отплувам.
И тръгвам по зелената вода
сама - като сред гъвкава ливада.
Аз там съм и дървото, и плода,
и само в себе си единствено пропадам.
И нямам име, имам само глас.
И нямам глас, а чувам само вопъл.
Дали съм там, не знам, дали съм аз,
или съм въздухът незрим, но топъл.
Водата има хиляди криле,
които първите звезди й дават.
Безкрайната утроба ни люлее...
Как бавно се завръщаме тогава.
© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004