* * *

web | Луната, вятърът и любовта

И падах аз под сянката на ореха.
Два гвоздея - моминските гърди
завинаги я приковаха там. Отгоре
остана слънцето да се върти.

Миришеше на пръст и млечно жито.
На устните ми тъмната кора
пропука. Към кръвта избликнала
се стрелна гущер. Вкуси. И замря.

Кое откърти свода? Маранята
се гърчеше над синята бразда.
И още за духа си непозната,
познавах на безмълвните глада.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004