* * *

web | Луната, вятърът и любовта

И както и да пада вечерта,
не мога да я побера на листа:
ни кладенецът, който причерня,
ни планината сумрачна, но чиста.

Ни тоя цвят - безименен, вглъбен,
сякаш познал на истината края,
който прониква и прониква в мен.
Но аз с какви очи ще го позная!

Защо заскърца стълбата сама?
Наистина ли там не слиза никой?
Аз чакам - опната и занемяла:
Кого звездите викат?

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004