* * *

web | Луната, вятърът и любовта

И до солените скали, ако поискаш, ще отидем.
Там коленичил ще заварим мрака.
Невидими са в тоя час вълните
и дълги като моето очакване.

Червени думи - камъните разговарят.
И гласовете им са сипкави и глухи.
Което доловиш от тях - това е.
И нищо повече от никого на сушата.

Незабелязана от теб, между скалите
аз ще се скрия като глас на камък.
И ти ще чуваш как света пресичам.
Когато мен ме няма.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004