ДАЛЕЧНОСТ

web | Луната, вятърът и любовта

И всичко, до което се докосвам,
си ти.
И тишината ляга тъмнокоса
сред моя стих.

И скъпи гости, радостни стопани
на бялата душа
са небеса, и хора, и поляни...
Нощта, нощта...

Като колона се изсипва въздухът
през твоя глас.
И няма нито минало, ни бъдеще,
ни чудеса.

Безкрайно просто и щастливо сливане
е всичко тук.
Дълбоката далечност ме попива.
Без звук.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004