БИТИЕ

web | Луната, вятърът и любовта

Мазетата, в които съм живяла,
така ме промениха. Няма нищо. Цяла съм.

От техните прозорци при земята
аз виждах дупките на вашите чорапи.

Непоетични работи научих:
че мракът броди като дворно куче,

че коленете са направени от глина,
а този свят е свят наполовина.

Върху гърба ми яките етажи
не подозираха, че съществувам даже.

А аз им носех кофите, прането,
аз почернях, ала изучих битието,

и побелях, и смъртен срам ме хвана:
преместих се. Сега съм на тавана.

 

 

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004