Пламен Антов - Гаганица

ГАГАНИЦА

web

Седя на полуизгнилата стълба, по която
някога се изкачваше дядо ми, а сега е под тревата,

стената на къщата е напукана, керемидите разместени
и е тихо като миг след природно бедствие,

само едно врабче трепти върху някакъв прът
и с очички кръгли ми казва, че няма смърт, няма смърт,

а светът бавно влиза в мен и нежно боли
и е толкова хубаво, остава само да завали.