ГЕО МИЛЕВ

web

Сам
храм
си издигна.

        Изригна
обаче
пазачът
        на долното
                царство -
        на болните
                твари
                        пазачът
                        те сграбчи
                        и мрачно
                        те смачка
Като играчка.

Бе толкова
                                лесно,
от болката
                                стреснат
пазачът издаде команди,
                  издаде закони в защита на
                                   трона, короната,
                                                      скиптъра!
Пощада ли?!
Не-е-е-е-е-е-е-е…
Иначе
няма
награди!

            "Да страдат,
            да падат,
            да мрат
            насред път,
            глави да стърчат,
            тела да увисват
            сред клади
            червени -
            на мене ми
            писна!
Ей онзи
с перчема,
                        например!
Затрийте туй семе,
изтрийте туй име,
покрийте го,
скрийте го.
                          Чуваш ли,
                          земьо!
                          Разпни го!"

С Т И Г А ! ! !

… Така бе.
Било с кабел
или с огън,
или с много
                          куршуми,
                          с въже…
          НО БЕЗШУМНО.
Без БОГ
                    или
с БОГ -
                    без значение.
          И БЕЗСЛЕДНО.
Без особени мнения…

О Б А Ч Е

уби те
пазачът.
Не Луцифер, не, не…!
Той лежеше
                              ранен
от теб
във сърцето.

Поете.

1995

 

 

© Огнян Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2004, № 9 (58)