Мария Липискова

ВЕЩТА

web

С едно затваряне във себе си
Вещта която е
Не можеш да достигнеш
В сърцевината са
Думите
Обикалящи като съзвездия

Ето тази чаша да кажем
В дъното й е нищото в подножието
В което преминаваш
От зелено в зелено

Така е създадено
Да побира в подножието си
Празнотата протягането на ръката
Въздухът който се измества
Или заменя

Тези думи
Кръжащи в безтегловност
Много бавно
Ръката ти

И тези думи
Създадени като съзвездие
Или като млечен път
И тази чаша с нейното подножие

Присяга се