КОГАТО
Когато лудите звезди накацат по комините
и медена луна от локвите наднича,
когато щурците се любят, забравили зимите -
в такава нощ е грях да не обичаш.
Ела със мен в нощта - вселенската утроба -
да се спасим от блудния тътен на дните,
да хвърлим очила и дрехи, да бъдем като в рая голи,
да се родиме пак. Но не за тоя свят да се родиме.
© Мира Ебендорф
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2004, № 7 (56)
Други публикации:
Мира Ебендорф. Сънят на щуреца. Варна: Стено, 1995.