* * *
Все забравям за чадър
и за дъждобран.
А се лее дъжд кахърен,
остър, неразбран.
А се лее и плющи
в камък и асфалт.
Тъй вървя - на смях почти
и почти - добра.
О, разбирам го - и той
страда от инфаркт
и небесният покой
е небесен ад.
Той е нежен, уязвим,
не съвсем за тук,
а през облаци и дим
бие гръм с юмрук.
И горчилото горчи,
и дими мъгла,
а далече си мълчи
светлата дъга.
Бързам в локви, със коса -
сноп, отрязан от коса.
Ще се скрия някой ден
от дъжда съвсем.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.