КАМПУЧИЯ
На Иван Гарелов
Да няма Никой. Нищо. Само
небе, земя, дърво и камък.
Човек?
Звучи фалшиво-празно.
И не звучи, а просто дразни.
(А синевата - за какво е?
И въздухът - зелен и зноен?
Защо привечер ще се плисне
чист дъжд - от облак - неизмислен?...)
Да няма Никой. Нищо. Нищо
(Ни огън - в тихото огнище.
Ни смях - от устните избликнал.
Ни мисъл - бликнала в очите.)
Каква Кампучия огромна
понякога си в моя спомен,
човеко...
Преди тоягата да вдигнеш
над Всичко (Над Дете и Книга) -
в безумието си бездумно
ти запази една маймуна -
надеждица да ни остане.
Небе.
Земя.
Дърво.
И камък.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.