* * *
ЖИВЕЕМ. ОЩЕ...
Но виж и маргаритките - милиони
озъбени слънца. И ние в тоя свят.
От синевата всеки ръфа - страшен глад! -
а вече тя на прах се рони.
Поезия абсурдна от дописките вее:
"...огромни ескаватори ще раздерат
гръдта на майката земя..." А мойта гръд?
Най-после няма ли човек да се роди, за да живее...
Червена птица от живота ми яде.
И ден, и нощ в кафеза на ребрата
се блъска тя. Нима ще полети. Къде?
Защо, когато чуя звън от счупени стъкла,
изтръпвам. И сърцето в пристъп нов се мята.
Сърце - безсънна птица с отрязани крила.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.