ВОДА
Тук, на сушата, изхвърлен от небесните води,
с люспи керемидени градът едва помръдва
и издъхва може би... Отдавна всичко се втвърди.
Маранята става все по-мъртва.
Скелети на древни градове и днес
ни говорят, че в света не сме ни първи,
ни последни... А душите ни - пъстърви,
все нагоре устремени - на кого отнасят вест?
Ние се задавяме - с последен дъх
мрачна истина прозира всичко живо:
колко битието е към нас несправедливо...
А земята - трепкаща при всеки лъх -
може би е капка само и умира
върху черната студена роза на всемира.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.