ВЕРСАЙ
1.
И днес - четиринадесети юли -
в небесния чувал главата на краля-слънце се търкули...
Какво са злато, власт, какво - разкошните палати,
щом в тях се лутат с любопитство днес и бедни, и богати?
И взират се в огледалата, натежали от потайни сцени:
със сребролюбци кардинали, с кралици извратени,
с треперещи монарси, за които са изпети
безброй възхвали от забравени поети.
Защо създаваме картини, книги, скулптури, гоблени -
да отмъстим на битието за телата тленни?
Но то руши. И бързаме. От зала - в зала. От година -
в година. Вече век - а само час отвън! - измина.
И колко ли живеем ние - с нашите представи?
2.
Какво са злато, власт? Какво че днес светът те слави,
щом и версайските фонтани в празник само
излизат с новите си дрехи - семейство бедно и голямо...
Илюминации. Смях. Крясъци. И само статуите бели
немеят в сенките като души, безмълвно долетели.
Това е вече свят без тайни. Розовите храсти като кардинали
пламтят, през кръста монахини кипарисови подбрали.
Тук всеки е щастлив. И всичко от самия теб зависи.
Какво ли утре ще открият зад днешните кулиси,
за да го нарекат история и да започнат отначало...
Луната само си е същата - разкошно огледало.
И кой ли подозира, зает със свойта временна победа,
че някой, скрит оттатък, мълчаливо гледа.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.