ТРЕВА - IV
Изнизва се през дефилето влакът. И завоите
със залпове от нови гледки ни посрещат. Ще улучат
все някога и в нас... На хълма - сред тревите - някой спи.
Самотен кръст превръща слънцето залязващо в мишена.
И мракът пак се цели в светлината...
Тече реката, бавно се завръща - в древността.
Защо са: вечното ни бързане, стремежи, лутаници,
щом винаги накрая в едно събира тя и своите,
и твойте - и на всички тук! - объркани посоки...
Нима изчезва всичко? Старите върби
към теб протягат връзки със зелени рибки: от ония,
които оживяват всяка пролет.
Уви, край теб е все по-често пролет: време за инфаркти.
А може би сърцето се разпуква като зърно
и нов живот - невидим за земните очи - покълва.
Надеждата е утрешната болка.
Лети - към тъмнината! - влакът. И дърветата -
кълба от дим зелен -
прелитат край вагоните...
Все мислим, че напред се носим,
а всъщност ни връхлитат и изчезват зелените ни дни.
И някъде далече, в детството или под бъдещия свод
все същото видение:
Кварталът краен. Простият
живот.
Прахта. Тревата...
И зад забравената гара
вагоните на място някой
кара -
към нищото в тревата
прави брод.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.