ТРЕВА - II
Тръстиките - зелени чапли, нагазили покрай брега
се вслушват в идващия вятър. Пак на път
ще тръгнат птиците. А те?
Среда на лятото - и на живота,
върха на болката - и на надеждата. До късно
пак всичко живо се напряга. Натежала, пада
пчела: гореща капка пот от челото на битието.
Нима по пътя си безкраен няма и то да рухне някой ден?...
Небето почва днес и за надеждата да се затваря:
звънят тревожно телеграфни жици
и от накацалите лястовици се превръщат
в бодлива тел.
Редят се стълбовете - като пристъпи на болка,
която чак до края все ще ни дълбае:
а може би не подозираш, че това е
затворен кръг, и ти - в поредна обиколка!)
Магарето - мъдрец библейски - изоставено и от товара,
с ушите си от облаците реже бинт
за свойте рани. Цъфналият трън с бръснарските си четки
муцуната му сапунисва пак. Но без изгода кой те бръсне
на тоя свят? Отвсякъде иронията ни убожда.
Вървиш през окосената трева. Така ли страда
и онзи, който крачи през пространството с човеци окосени?
Не знаем нищо. Още сме - все още! - тук...
Единствено дърветата с коравите си пръсти
към нас протягат хиляди зелени телеграми,
които някой ден земята ще престане да изпраща.
А ние още не умеем да четем.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.