* * *
СВЕТЪТ СТАРЕЕ С НАС. А само ти ще бъдеш стара,
и само аз - ако съм жив! - ще бъда стар;
но ще предеш ли ти на свещ като в сонета на Ронсар?
Уви, животът само в грозното, и в злото се повтаря.
Как бавно - и мъчително! - е всичко. С колко болка ражда се денят.
На прилепи разпарцалосан, мракът вън виси и трепка
като попарена асма; и няколко звезди - последна чепка
изпито от осите грозде - скрежно се топят.
Какво че топъл дъжд изкъпва слънцето новородено
и лястовици, както в детските ни дни,
по жиците защипват облачните пелени...
Земята се върти като напълнено вретено:
и скъса ли се нишката, която тя преде,
ще падне натежала... Но къде?
август 1979 - ноември 1981
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.