* * *
СВЕТЪТ СТАРЕЕ С НАС. Но винаги накрая -
столетник, надживял приятели и врагове -
очите ни затваря в някаква студена стая.
И все тъй дните с ударите на сърцето си кове.
А трусовете тук? Чие сърце - а и къде ли! - бие...
Руши се и животът. От живота - не от смъртта! - ме хваща страх,
че пада върху нас - или от нас се рони - прах.
И тази прах вселенска от чии разнищени съдби е?
Сега съм в силата си. Казват - пропиляното се връща,
но колкото по губя, повече залагам скъпия живот.
И лоши сънища - в зори - обливат ме в студена пот:
вървя в нощта, полето няма край и родната ми къща -
с изкъртени прозорци, с лунна вар -
в дланта на времето подскача като зар.
Печели времето - ах, тоя старец треперлив! - и нищичко не връща...
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.