ПРОЗОРЕЦ В НЕБЕТО
1.
... Цяла нощ капчуците коваха
гвоздеи във влажния ковчег
на умиращата зима. Но човек
вижда тук все повече заплаха.
Този свят нима наистина е сътворен от кал?
Взираш се в едно дърво, отдавна нямо:
кой ли - цял превърнат на душа - е отлетял
и ни е оставил бръчките си само...
Вече времето минава и по твоя гръб
с плуга си невидим - странна оран,
докато земята утре ни захлупи!
Но кокичето пръстта разпуква - млечен зъб
на живота... Колко пъти тоя старец неуморен
ще си сменя зъбите? А нашите - ще чупи.
2.
Един поет с невидимо крило
(о, слепота ужасна - като всяка вяра!)
се бие до зори в небесното стъкло
и утрото с пламтящ юмрук в кревата го събаря.
И после пак безмълвни керемиди -
или това е на убитите му стихове кръвта? -
за кой ли път му пречат изгрева да види.
И пак разтворени очи, и пак заключена уста.
По-страшното е, че - насън макар - лети човек,
а идва утро и към всичко му предлага стълби...
И пак със свит зад зъбите език.
Додето изведнъж ни стресне - и в жестокия ни век! -
прозорецът със стъклени окървавени зъби,
разкъртени от вик...
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.