НАТРАПЧИВ СПОМЕН
До мръкнало край старата казарма
жълтурчетата патета пасях...
Войникът иде. Сянката пред него
търчи и души в прашната трева.
Наблизо е. На крачка. Но спокойно
през телената мрежа влизат те.
Там, в тайнствения двор, където свири
войнишката примамлива тръба.
И като слънце всичко друго скрива
за детските едреещи очи.
Друг спомен затова навярно нямам.
Но стига ми заекващо сърце.
Със сянка от бодлива тел на него -
тъй както синина от груб камшик.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.