* * *
МИЛОСТ Е ЖИВОТЪТ. Улицата с каменна ръка
ден и нощ крепи през кръста ъгловата къща,
грохнала, с треперещи крака.
Още ли съм млад? Мълча. По ъглите ме все държат,
но от утре ще започне вечността да ме прегръща;
някой дава всичко за това. Аз искам дълъг път.
Ходя аз из улиците, по които никой не върви.
Ще изляза ли от лабиринта победител? - в тъмнината
нишка кървава оставям. Но прегризват я треви.
Трябва тоя свят да се пробие. И работиш като кърт,
за да видиш, че е мрак и там - отвъд стената...
Цвят се рони. Нима изходът от всичко тук е смърт?
Жажда за живот, защо ти идваш вечер? Въздухът е зачервен
от въздишки. Тайната не може никога да се опази -
бързо ще умре и тоя хубав ден.
Честна рана? Изживян заслужено живот?
Не! Смъртта е вече мъка - слънчевите метастази
са обхванали на запад целия посърнал свод.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.