КЛОШАР
Все този мръсен дъжд - навярно небето пак ръцете си измива...
Къде си? Буквите на някакъв китайски ресторант изскачат изведнъж
и - страшни, екзотични раци - гризат мазилката ръждива.
Кървящите щипци пролазват чак в стомаха ти, изпълнен с дъжд.
Къде си ти и докъде ще стигнеш днес? По твоя път
разпъва вятър кестените в мръсни дрипи
и в кървавите им листа забива гвоздеи дъждът...
Във вировете на витрините очите ти се стрелкат - гладни риби.
Уви, от векове и сит, и озлобен от глад,
си имат своя истина. А вече самоизяжда се и този свят...
Под своето небе се връщаш - някой мост на Сена.
Какво са тук стремежи, блясък, какво е целият живот,
щом и небето - може би! - е само свод
от моста на безкрайната вселена.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.