ГОРЯЩО КОЛЕЛО
Асфалт. Прижуря. Сгърчени листа.
Отдавна няма от дъжда и помен...
От ден на ден светът е по-бездомен,
търкаля се - към неизвестността.
Сам край шосето, биволът огромен -
двигателят могъщ на древността -
лежи и със засъхнала уста
за кой ли път преживя своя спомен.
На локва нефт прилича отдалече.
А щом и тая локва пресушим?
А Утре? Всичко ли ще бъде дим?
Разбит прозорец - старият ярем
ще зее страшно. Ще надникнем вече
през него - бъдещето да съзрем.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.