ГОНГ
По улиците - хора, дървета - из горите,
вървим... и бавно падат листата и косите.
В нозете - прах. И слънце - над нас. На всяка крачка
с ходилото си слонско нехайно то ни мачка.
Трева, която стъпкват, но вдига се корава -
човекът, легнал късно, в зорите още става.
На сутринта животът е като нов. За всички.
Човекът хляб си има, и кучето - корички.
Но мъките не стихват. Оглежда пак ревера
ревнивата съпруга. И вижда лъч от вчера.
Пак някой старец пада - от болните амбиции
поне за миг да сложи прът в слънчевите спици.
Веднъж не сме доволни. Успели - търсим слава,
ако ли не - все нещо, което оправдава...
Човекът - след надежда, и мравката - след зърно:
напредваме, топим се под слънцето бакърно.
О, тоя гонг сияен... Но вечер някой вяло
го удря пак - и всичко започва отначало.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.