СКАЛА НА БРЕГА
Изпъпли тъмната трева и цял обраснах,
захапаха ме мидите, но не болеше,
една вълна дъха ми дръпна от устата
и цял го намота на своето вретено.
Нозете ми се вбиха в пясъка безкраен
и там, отдолу тръгнаха нетърпеливи
из всички векове, из пустите им зали -
хвърчаха тромави и ослепели птици.
Ще ви нахраня, казах, спрях и се оставих,
те в коленете ми се блъскаха, кълвяха.
А после на брега достигна песента им,
заслушахме с морето как се вкаменявам.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.