ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА БАЩА МИ
1. РЪКАТА МИ...
И още слушам, сгушен в тъмното,
как диша непознатата грамада
в леглото ти - надига се, гъргори,
изправям се със нея врял и чорлав,
а ме затиска леден на чаршафа.
Ръката ми - ни детска, ни синовна,
ръката ми - дванадесетгодишна,
завивката повдига и се вмъква,
насред съня ти сварва изпитлива,
насред живота ти потаен, татко...
Жени с обръснати прасци полягат,
пръхтят в ухото ти и ситно хапят,
дълбаеш плът, тя рухва сладко,
прекрачваш я, бакърен е вратът ти
и вена се синее в слабините.
Ръката ми - дръвченце упорито,
прораства във гърдите ти насила
и с алчни смукала те пресушава
от костите до диплите на ириса...
линееш ти. И тя линее с тебе.
И недорасла още, върху нея
отровни плодове зазряват ярко.
Синът ми вече ги достига лаком.
Наказваш ли ме, татко, или с прошка
ти неговите пръстчета възпираш?
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.