ПРИКАЗКА
На детския поет детето му умира.
Такава блъсканица е наоколо -
премъдри бухали и говорящи гъби,
калинки благородни, вълк-глупец,
лисици трепетни с лукава хубост...
Един връз друг нетърпеливи чакат.
На детския поет детето му умира.
Нелепи охлювчета го облазват
и хладната им слуз полека го превръща
във късче слюда - жълтеникаво и крехко.
И бърза гарван да го грабне,
да му лъщи завинаги в крилото.
На детския поет детето му умира.
- Тъй много въздух, всичкия ли взехте? -
разпитва смаян свойте животинки.
Не го и чува сгорещеното гъмжило,
гъргори смрадно, вече подивява
и чака края, за да се разбяга.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.