* * *
Но някой ден ще потекат морените от Витоша. Едно
нехайно дяволче ще се промъкне и ще отпуши
каменния извор. Ще потреперят сурите гърби-
ни, ще стрият мъховете и ще се ударят. И пак,
и пак, и тоя звук все повече ще ги увлича...
Ще блъскат те - звънари каменни, ще блъскат... Ще
хлъцнат ужасени небесата, ще си глътнат об-
лаците, птиците, къртиците ще се задавят с
пръст. Утробата на планината ще тупти, ще
бълва накалена нови истукани.
Те ще напират с режещи, нетърпеливи рамене, ще бу-
тат братята си върху склона, тъй късно вкусили
мощта си. Изскочат ли, ще погнат отвратени
тромавото стадо. Когато връхлетят, ще бъдем
ве-
че буболечките, които някога ще изпълзят отгоре.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.