* * *
Гората слиза нощем. Изчаква и последния трамвай -
тогава тръгва. Срещат я пияните - с притворе-
ни очи навлизат в нея, препъват се, но не
ру-
гаят. Гората крачи бавно. Като деца във меж-
дучасие се пръскат къщите - по две, по три...
И ни захвърлят в клоните с пижамите и чехли-
те. Къде са улиците? Изтекоха под мъховете
и
листата. Къде са жиците и свирките? Затлач-
ват сънищата само. Витрините? Те търсят ми-
нувачи другаде.
Гората се оглежда, спира. Огромна и спокойна, отпъж-
да нежно облаците от челото си, които все
се
връщат... И толкова е тихо, сякаш някой е
въздъхнал. Гората е сама. Стои като вдовица
над албум и чака. Изчезнали са и пияните.
Оставили са нядопят куплет и недопито вино.
Но виното? С червени носове шушукат облаци-
те горе. Гората тръгва изведнъж, не се обръща.
И първият трамвай подрежда къщите.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.