АВГУСТ
Горещи хълмове отвсякъде се вдигат,
заграждат те гори, лъхтят призивно...
С белосано небе очите си затискаш,
но позите на облаците те влудяват.
И пръв погалваш непознатото си тяло,
и всяко възелче разресваш, всеки възел
притискаш и отпускаш с удивени пръсти.
Набъбват вените и в ризница те стягат.
Сега догонват ноздрите ти твоя мирис,
брадата ти застъргва рамото дълбоко,
внезапен блясък, болка, устните си дъвчеш,
съборен камък отгърмява, мръква бързо.
Смален и хилав зъзнеш, гузно се озърташ -
в огромен скут си хлътнал, вече те затопля...
Защо заплакваш, вместо да ликуваш вечно,
ти, мъж и младенец на цялата вселена?
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.