ПАК ЗА МАГАРЕТО
Незнаен пакостник нашари
със вар от двете му страни
магарето на бай Захари.
И то съвсем се промени.
Сега приличаше на зебра.
И като зебра запръхтя...
Затуй пазачът го издебна
и бутна го в една врата,
която бързо го изведе
в поляна, сходна на затвор...
Там няколко познати зебри
го срещнаха с учуден взор.
Магарето разбра веднага,
че не е райски кът това.
Отвред тъмнееше ограда.
В пръстта не никнеше трева.
За някаква кора от диня
то дълго чака своя ред...
И тъкмо почна да проклина
магарешкия си късмет,
проблясна мълния сърдита,
порой внезапен се изля...
Усети Марко как изтича
от него бялата боя.
Видя - вратата се отваря.
На свобода се озова...
И рече: "Пак съм си магаре.
Каручка дайте ми! Ура!"
© Георги Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2008, № 8 (105)
Други публикации:
Георги Константинов. Въпроси в зоопарка. София: Хайни, 2005.