КЪРПИКОЖУХ
Мокър вятър внезапно издуха
топлината от всички пътеки.
И отново кърпикожухът
ни подсеща за зимните дрехи.
Тихо броди лилавото цвете
в осланената жълта тревица.
Чак до първия сняг то ще свети
тук и там - като лятна шевица.
Ще пробожда със пламък усърден
този връх, тези хладни простори.
Даже мисля, че то ще закърпи
мойте стъпки, останали горе...
А накрая? Дали ще усети
как замръзва във зимата глуха?
Сбогом, храбро витошко цвете!
Аз отивам да кърпя кожуха.
© Георги Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2008, № 12 (109)
Други публикации:
Георги Константинов. Въпроси в зоопарка. София: Хайни, 2005.