В КРАЯ НА ДЕНЯ
Гласът отново ми говори:
Остави загадката през миглите да изтече.
Следобедът те чака,
хвърлил кротка сянка върху усилията.
Смисълът е прост и вечен.
Слънцето изгаря
устните ни до усмивка
и с огнен катинар заключва всичко.
© Федя Филкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2020, № 5 (246)
Други публикации:
Федя Филкова. Толкова е кратко. Стихотворения 1969-2019. София: Смол Стейшънс Прес, 2020.