Внезапен като гръм в нощта
се спуска водопаден дъжд.
Самотен срещу яростта
се бори силует на мъж.
Лицето все по-зримо става
и тялото като към бряг
неудържимо приближава:
тъга вещае воден знак.
Мъжът тъгата превъзмогва
и сред пороя търси брод.
Но радостта далече бяга
и тъй ще бъде цял живот.
© Федя Филкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.05.2012
Федя Филкова. Моята твоя любов. Варна: LiterNet, 2012
Други публикации:
Федя Филкова. Моята твоя любов. Второ сърце. Стихове. София: Сиела, 2009.