УЯЗВИМОСТ
1.
Без страх събличам
самотата.
Пълнолуние,
легни в утробата ми!
2.
Твоята любов
ме обгръща като скафандър:
скоро
въздухът ми ще свърши.
3.
Любовта ти беше смъртоносна.
Така че болката я нямаше.
Излишен,
ангелът над мен се колебае:
дори и ласка на крило
след твоята любов е удар.
4.
Тъмнее пръстенът.
Ръката пада.
С метален вкус е любовта.
5.
Искам лятото да ме излекува от тази любов,
която с мъртви очи на риба ме гледа.
6.
Пейзажът е почти излишен.
Луната само ще оставя -
небесното око да бди.
7.
Лицето ми в мъгла потъна.
Сега и аз съм сянка като всичко,
което в пространството около мен тежи.
И само светлина на поглед
в деня отново може да ме върне.
8.
Огромен е денят сред малката ми стая.
Сияят с ореоли книгите любими.
Божурът разцъфтял от вазата ме гледа.
Въздишката е мост и води към безкрая.
9.
Не съм издигнала все още
голямата стена в самозащита.
Не само материалът не ми стига -
харесва ми да бъда и оттатък.
Федя Филкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2004
Федя Филкова. Цветя с очите на жени. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Федя Филкова. Цветя с очите на жени. София, 1982.